Едно от най-важните неща, които вие, като родител, трябва да направите, е да разберете своето дете. Единственото което се изисква от вас е да обърнете внимание на малките неща, които ви казва, например: какво харесва или не харесва вашето дете, какво го кара да се смее или да плаче, какво го мотивира или го прави нещастно.
Детската психология е ключова част от психологията на развитието, тя е една от най-често изследваните дисциплини. Този специализиран клон на психологията се фокусира върху психологическите процеси от раждането до юношеството, както и с психологическите промени, настъпващи в ранна детска възраст. Фокус е насочен към развитието на моторните умения, познавателното развитие, езиковите умения, социалните промени, емоционалното развитие и др.
Родителите преди всичко са личност и като такива притежават различни способности. Някой от тях умеят да тълкуват уменията на детето си, други се затрудняват. Когато възрастният не разбира детето си, това става предпоставка да тълкува способностите му погрешно или да го преценява неправилно. Понякога тези погрешни тълкувания могат да бъдат безобидни, но в понякога могат да доведат до сериозни последици. Ролята на родителите е ключова за психическото развитие на детето.
Съвети за по-добро разбиране на психологията на вашето дете
Известният детски психолог Жан Пиаже казва: „От морална и от интелектуална гледна точка детето се ражда нито добро, нито лошо, то е господар на съдбата си“.
Ето няколко основни насоки които ще ви помогнат да разберете по-добре децата:
1. Наблюдението е ключът към детето Ви.
Един от най-простите, но най-ефективните начини да разберете детската психология е наблюдението. Проявете интерес към това, което вашите деца правят или казват. Следете техните действия, изразителност и темперамент, когато ядат, спят и играят. Имайте предвид, че детето ви е уникално, така, че избягвайте да сравнявате детето си с други деца.
Задавайте си няколко въпроса, техните отговори биха могли да Ви помогнат да разберете психологията на своето дете:
· Какво иска да прави най-много детето Ви?
· Как реагира, когато трябва да направи нещо, което не му харесва, като например да яде зеленчуци, вечер да ляга по-рано от обичайното или да си напише домашната работа?
· Желае ли да споделя или да опитва нови неща?
· Бързо ли се адаптира към нова и непозната среда? В състояние ли е да се приспособи към промените?
2. Прекарайте „качествено“ време с детето си.
Родителите днес са натоварени с ангажиментите между работата и у дома. Многобройните задачи, им позволяват да се грижат за много неща в един и същ момент, като едно от „нещата“ е детето. Ако сте прекарвали време с детето си по този начин, е време за промяна. Ако искате да разберете детето си, трябва да отделите време за него.
· Времето, което прекарвате с децата си на масата докато вечеряте или по пътя докато ги водите до училище, не е достатъчно. Може да се наложи да отделите време да поговорите и да поиграете с тях и да прекарате качествено време, които да ви позволи да разберете начина им на мислене.
· Разговорите с децата ви дават информация за това какво се случва в живота им в училище и вкъщи, каква е любимата им музика или телевизионно предаване, както и какво ги вълнува и какво не.
· Качеството на времето не винаги означава да говорите или да правите нещо заедно. Понякога можете просто да седнете заедно и ежедневно мълчаливо да ги наблюдавате, за да съберете информация за тяхната личност.
3. Децата се нуждаят от цялото Ви внимание. Когато имате намерение да прекарате малко време с децата си, планирайте да направите само това и нищо друго. Вашите деца заслужават цялото Ви внимание. Ако се опитате да говорите с детето си, докато готвите, шофирате или правите нещо друго, има вероятност да на успеете да вникнете в дълбочина в разговора. Планирайте поне една дейност, която ви позволява да прекарвате време с детето си.
4. Обърнете внимание на средата. Изследванията доказват, че поведението и отношението на детето се оформят до голяма степен от средата, в която то се възпитава. За да познавате детето по-добре, трябва да обърнете внимание на средата, в която то функционира.
Изследванията също така доказват, че околната среда може да повлияе на развитието на мозъка на детето, което на свой ред засяга развитието на езика му и познавателните умения. Домашната среда повлиява на цялостното развитие на детето Ви, повече отколкото която и да било друга среда.
Поведението на вашето дете до голяма степен зависи от хората, с които то ежедневно общува и от това как те взаимодействат с него. Отделете време, за да прецените каква е атмосферата както у дома, така и в детската градина/ училището. Например, ако детето ви е агресивно е желателно да проследите случващото и да разберете какво или кой е повлиял на детето, за да се държи по такъв начин.
5. Слушайте – Нека децата ви разкажат своите истории
Започнете разговор, за да накарате детето Ви да говори и след това слушайте какво се опитва да каже. Децата може и да не могат да се изразяват ясно, поради което трябва да обърнете внимание на думите, които използват и на техните невербални знаци.
Фокусирай се:
· Тон: начина, по който то подчертава определена дума или фраза.
· Изрази: които ви казват как се чувства. Преценете силата на емоциите му, когато детето говори за нещо, за да се разбере дали му харесва, дали се страхува.
· Език на тялото: следете за визуален контакт, как използва ръцете и в каква поза е седнало/ станало.
Не само че трябва да слушате докато то говори, но е желателно след като то е споделило с вас, да знае, че думите му са били чути и най-важното, че да взети на сериозно. Ако не разбирате, задайте въпроси за да се изясните. Но внимавайте да не говорите прекалено много или да задавате твърде много въпроси, тъй като детето може да прекрати разговора.
6. Децата се изразяват по различни начини
Вашите деца могат да се изразяват по повече от един начин. Освен това децата изразяват своите чувства чрез дейности.
· Ако децата ви обичат да рисуват, пишат или да играят, насърчавайте ги да правят това по-често. Можете също така да им дадете различни теми за рисуване, без да ограничавате въображението им.
· Отделете време, за да разгледате и коментирате художествена му творба, за да получите представа за това, което се случва в ума му. Не разчитайте буквално творбите му, защото в крайна сметка можете да приемете емоциите му като свои и да прецените погрешно истинските му усещания и чувства.
· Нека да обяснят какво пишат или рисуват и какво чувстват.
7. Задавайте правилните въпроси
Ако искате детето Ви да говори, е важно да зададете правилните въпроси. Започнете разговора, като зададете въпроси с отворен край, които биха насърчили детето да сподели подробности.
· Вместо да питате „Харесва ли ти тази песен?“, което гарантира или „да“ или „не“, попитайте „Какво мислиш за тази песен?“, което ще позволи на детето да каже повече.
· Вместо да просто да го питате с кого е играло, го попитайте какви игри са играли. Нека Ви обясни подробно, без да го прекъсвате.
· Също така, никога не отбягвайте въпросите, които вашето дете задава. Ако нямате отговор на въпроса на детето си, проверете го и по-късно се върнете при детето си с отговор. Игнорирането или умишленото избягване на даден въпрос, може за в бъдеще да ги обезсърчи детето ви да задава въпроси.
8. Интересувайте се от детското развитие
Бъдете проактивни в разбирането на различните етапи на развитието на детето. Отделете време да четете книги, онлайн списания, разговаряйте със специалист, който може да ви запознае с детската психология и развитие. Винаги има какво ново да научим от и за децата.
9. Наблюдавайте другите деца
Понякога наблюдението на други деца, които са на същата възраст като Вашето, също може да Ви помогне да разберете детето си по-добре. Това може да Ви позволи да разберете как се държи детето в социална среда и да определите силните и слабите страни, които определят неговата личност. Това не означава, да сравнявате детето си с всяко дете на неговата възраст и преценявате кой е по-добър, а адекватно да премерите способностите му и да подкрепите слабостите му, без да го осъждате за това.
10. Емпатия – влезте в обувките на детето си
Понякога трябва да мислите като дете и дори да се държите по този начин, за да се свържете с него. Емпатията е важно качество, което родителите трябва да развият, ако искат да разбират по-добре децата си. Може да сте наясно какво вършат децата ви, когато те Ви разкажат за това. Но може би дори не сте близо до разбирането за това, което изпитват, ако владеете емпатия. По-долу са изброени няколко лесни начина за емпатия:
· Почувствайте това което то самото изпитва. Опитайте се да прецените какво преживява в настоящият момент детето Ви.
· Използвайте техния език, за да им помогнете да ви разберат по-добре. Запитайте се за това – ако бяхте дете, бихте ли разбрали начина по който се изразяват възрастните, както и сложните думи и изрази?
· Когато не разбирате поведението на детето си, помислете – как бихте се държали или реагирали Вие, ако бяхте негово място?
11. Емоционално интелигентно ли е детето Ви?
В миналото чувствата и емоциите на децата се приемаха за даденост, защото се предполагаше, че когато пораснат, те ще забравят всичко това. Сега знаем, че това не е вярно – това, през което едно дете минава през детството си, оказва значително влияние върху възрастният в който то се превръща, когото израства. Като родител, никога не трябва да подценявате емоциите на детето си или способността му да ги управлява.
Емоционалната интелигентност е способността на човек да идентифицира, изразява и контролира емоциите си. Децата се раждат с уникален темперамент. Някои може да са проницателни и проактивни, докато други могат да бъдат срамежливи или по-бавни.
Като родител, ваша отговорност е да разберете емоционалната интелигентност на детето си и да направите това, което е необходимо, за да му помогнете да се превърне в здрав, емоционално интелигентен възрастен.
12. Не предполагайте
Не предполагайте, че знаете какво иска детето или как се чувства във всеки един момент. Ако детето ви не се оплаква, може да приемете, че то е щастливо. Можете да приемете, че се справяте успешно с родителската си роля, когато детето ви се държи добре на обществени места и в знак на недоволство не се тръшка по пода, а избира стратегия удовлетворяваща и двете страни.
Публикацията подготви:
Стела Паунска, психолог