„Помощ, детето ми е хиперактивно!“. Възможно е твърде често да сте чували тази фраза или дори самите вие да сте го казвали. В действителност, напоследък стана доста модерно родителите да определят собственото си дете като хиперактивно дете. Трудно се задържа на едно място, докато пазарува, в детската градина го възприемат за най-палавото, не успявате да задържите вниманието му на една играчка, докато сте у дома, а и то постоянно тича около вас, неспазвайки абсолютно никакви норми на поведение. Всички тези симптоми може и да са част от поведението на едно хиперактивно дете, но едновременно с това те може и да са нищо повече от сигнал, че вашето дете е по-будно и буйно от останалите, изключително подвижно, а дори и леко разглезено и презадоволено. Активно или хиперактивно е моето дете в крайна сметка? Изключително важно е да се прави разлика между двете понятия. От една страна, категоричната диагноза за хиперактивност в колкото се може по-ранна възраст, ще допринесе за навременното овладяване на състоянието и прилагане на полезни практики, с които да направите ежедневието, а и бъдещия живот на детето си пълноценен и здравословен. От друга страна обаче, потискането на силната емоционалност и динамичното развитие на вашето малко по-палаво от обичайното дете, смятайки го за хиперактивно, може да доведе до сериозни, други поведенчески и психо-емоционални последици за изграждането на един силен характер в бъдеще. Ето защо установяването на границата между хиперактивност и активност при децата е от особено значение. Адекватното разбиране на диагнозата „хиперактивно дете“ е началото на адекватното посрещане на неговите нужди.
Какво представлява хиперактивността и как да разпознаем едно хиперактивно дете?
За разлика от палавото дете, което е просто по-активно от обичайното (поради спецификата на характера, евентуално преживяване на стресова ситуация у дома или навън), хиперактивното дете страда от реално невро-биологично заболяване. Често специалистите определят хиперактивността и като поведенческо заболяване с конкретни психологически и социални измерения. Някои експерти в САЩ категоризират състоянието и като „хиперкинетично разстройство“, свързвайки го с високата степен на двигателната активност и силната избухливост. Прибавяйки и типичните за едно хиперактивно дете проблеми с концентрацията и невъзможността за бързо съсредоточаване в едно занимание, наистина, може да накара много родители с по-активни деца да възприемат палавото си дете за болно. Ето защо най-адекватният метод да установите дали опасенията ви са реални и действителни, е да се консултирате с медицинско лице. Диагнозата хиперактивно дете се поставя единствено от специалист. Все пак, вие като родители сте длъжни и отговорни в проследяването на евентуалните признаци за наличие на подобно поведенческо разстройство у детето и едва тогава да посетите лекар.
Какво причинява и влияе върху хиперактивността при децата?
Дали едно хиперактивно дете се ражда такова, или в последствие развива заболяването, е тема, която все още подлежи на яростна дискусия. Причината е, че хиперактивността се свързва с медицинския термин полиетиология, тоест множествена причинност. Не е установен един-единствен сигурен и задължителен фактор, който изиграва основна роля в причиняването на хиперактивно поведение. При всички случаи обаче специалистите говорят за отключване на СДВХ (синдрома на дефицит на вниманието с хиперактивност). Бебетата, например, не могат да бъдат хиперактивни. Ако приемем обаче, че диагнозата им е заложена генетично (при един родител със СДВХ е много вероятно и детето да го придобие), първите признаци на заболяването ще са налице в доста по-ранна възраст (до 1 година). От друга страна, според американските учени хиперактивността до голяма степен се дължи на дефицит на допамин. Това е изключително важен неврохормон, който в случай на сериозна липса в първите месеци и години от възпитанието на детето, може сериозно да навреди на целия челен мозъчен дял, а с това да се отключат и подобни на СДВХ психически разстройства. Генетиката обаче не е единственият фактор за развитие на заболяването. Както вече казахме, то се появява като следствие от различни и много на брой фактори, включително:
Сериозна травма, преживяна в ранното детство.
Изключително авторитарни и груби възпитателни мерки.
Нездравословно хранене. Някои оцветители и консерванти допринасят за развитието на СДВХ в напредналата възраст (Тартразин Е102, Жълто-оранжев Е110, Кармоизин Е122, Понко 4R Е124, Натриев бензоат Е211 и други)
Хронични проблеми с кръвната захар от раждането.
Наличие на непоносимост към множество храни, установени още при захранването.
Хиперактивно дете – симптоми и сигнали, на които да обърнете внимание
В най-общи линии, хиперактивността се проявява в следните насоки:
Импулсивност
Дефицит на внимание
Проблеми със съсредоточаването
Затруднения в комуникацията и социалното общуване
Постоянна раздразнителност, придружена с прекомерна активност
Според статистиката, синдромът хиперактивност засяга около 6% от децата. Той обаче може да се прояви по напълно различен начин при момичетата и момчетата. Така например, за хиперактивното момче е типично постоянното губене на неща, неслушане какво му се говори, изключително висока степен на двигателна активност. От друга страна, при момичетата се наблюдава по-сериозна дезорганизация, трудност в задържането на вниманието в една игра или активност, а в училищна възраст страдат от ниско самочувствие. Твърди се, че момчетата страдат от синдрома на хиперактивност по-често от момичетата. При всички случаи обаче поведенческите проблеми при едно хиперактивно дете са строго индивидуални. Съществуват случаи, в които при наличие на диагнозата, детето изобщо не е толкова активно и импулсивно, но проявява затруднения в изразяването с думи и не успява да задържи вниманието си. Обикновено, такова хиперактивно дете в детската градина се определя като послушно, но малко мързеливо, което води до риска до късното диагностициране на проблема. Индивидуалният подход в установяването на проблема, както и в овладяването му, доколкото е възможно, защото хиперактивността не е болест, която се лекува, е от ключово значение.
Детето не говори – трябва ли да се съмняваме за хиперактивност?
Речевите умения на децата се развиват също по строго индивидуален начин. Вероятно преди вашето дете да проговори, докато връстниците му вече строят цели изречения, често се чували успокоителните думи „Спокойно, няма дете, което не е проговорило“. Това е и вярно, и грешно. Всъщност, късното проговаряне може да се дължи на множество фактори, включително и поведенчески проблеми като синдрома на хиперактивност. Но това не е задължително. В практиката си редица психолози дори установяват, че при някои хиперактивни деца говоренето не просто е проблем, а то е постоянно, под формата на един неспирен брътвеж. От друга страна, в напреднала възраст, ако детето изведнъж спре да говори, това може да е сигнал за отключване на заболяването. В случая е възможно състоянието да се проявява във формата на дезориентираност и разсеяност, а не в тази на прекалената импулсивност и активност. Често обаче опасенията на родителите, че имат хиперактивно дете поради късно проговаряне, са неоснователни.
Хиперактивно дете – помощ и лечение
Адекватната помощ за справяне с всички посочени до момента симптоми на хиперактивност задължително започва с поставяне на диагноза от медицинско лице. Не започвайте никаква терапия без предварителното експертното установяване на наличие на ADHD-PI или ADD (двете форми на СДВХ). Диагнозата се поставя от пълен екип от специалисти – педиатри, психолози, логопеди, психиатри, дори ендокринолози. Този състав от медицински експерти ще ви даде най-ценните съвети за лечение на хиперактивно дете. Тук е важно да го спомене отново – СДВХ не е болест, която се лекува с медикаментозен курс, за да развие доживотен имунитет или да изчезне завинаги. Това е поведенческо състояние, което с правилната терапия и възпитателен подход може да се контролира до различна степен. От друга страна, СДВХ не е психическо заболяване. Напротив, много хора водят напълно нормален живот с хиперактивност. За тази цел обаче се иска много старание и упорит труд от родителите. Правилните подходи от най-ранна възраст към едно хиперактивно дете могат да го превърнат в пълноценен качествен човек. И примерите в реалния живот са много. Един от главните лица на популярната детска марка Mayoral, Марти Уолш, живее със синдрома от 6-годишен. Той е успял и заможен, а самото му състояние дори го вдъхновява да посвети живота и бизнеса си именно на децата. Нямаме данни затова как Марти Уолш и родителите му овладяват неговото състояние. Но затова пък знаем кои са основните препоръчителни терапии за хиперактивно дете:
Лечение с хомеопатия. Въвеждането на здравословен режим с изцяло органична храна и приемане на определени хранителни добавки. Обикновено, специалистите съветват да се дават на хиперактивно дете рибено масло, магнезий и редица цветни есенции като цикория, джанка, зъбна трева, бодлива зеленика, джел и други.
Установяване на строг режим. Тук не говорим за наказания и грубо поведение от страна на родителите. Напротив, става въпрос за рутина, която да се следва от детето. При наличие на конкретен ред, правила, разсеяното и дезорганизирано дете ще придобие организационни качества, които в бъдеще ще му помогнат да живее пълноценно със състоянието си. Децата със СДВХ имат нужда от безопасност и сигурност, а тя се постига с пълноценен и конкретен режим.
Стимулиране на силните страни и овладяване на изблиците с много търпение от страна на родителите. Според някои експерти, едно хиперактивно дете се превръща или в лузър, или в тотален лидер с ясно изразени умения и качества, когато порасне. За да достигнете втория сценарий е важно вие като родители да проявявате много разбиране в подхода си към гневните изблици и импулсивността на вашето хиперактивно дете, но едновременно с това да го мотивирате да развива качествата си. По данни на СЗО всяко трето дете със СДВХ притежава артистични или други, доста по-силно изразени, способности.
Хиперактивността не е болест. Да отглеждате хиперактивно дете е мисия, призвание. Тя изисква търпение и позитивна настройка. Най-важната роля в изграждането на личност от едно хиперактивно дете е вашата, родителската. Давайте му цялата си любов и внимание, бъдете последователни и гъвкави. Всичко това ще допринесе за нормалното развитие на вашето страхотно дете.
Публикацията подготви:
СТЕЛА ПАУНСКА, психолог