Децата със синдром на Даун, наричани още „слънчевите деца“, както всички деца изучават предметите като манипулират и експериментират с тях, като ги лапат и допират до лицето си, като ги пускат, събарят, хвърлят, като докосват и ритат върху различни материи и повърхности. Така добиват много сензорен опит, предпоставка да заучават категории като дебело-тънко, грубо-гладко, твърдо-меко и откриват какво могат и какво не могат да правят предметите. Този опит е основополагащ за бъдещо учене и за това е важно да се осигури достъп до широк кръг от различни предмети, особено такива, които са стимулиращи, мотивиращи и интересни за децата, провокиращи ги да разучават околната среда. Докато в началото играчките трябва да са големи и лесни за хващане, то постепенно с израстването на детето се намалява размера им. Добре е да се осигурява за децата широк набор от играчки и други предмети с различни свойства, различни текстури, форми, цветове и такива, издаващи различни звуци. Могат да се използват кухненски прибори, съдове – празни или пълни с различни течности, сурови варива / но винаги под наблюдението на възрастен, за да не попаднат в носа, ушите или да бъдат погълнати /, царевичен грис, брашно, картофено пюре и др., които детето да докосва, рови с ръце, пресипва с лъжица от един съд в друг. Домашно направените музикални инструменти от шишета пълни до една четвърт с ориз, леща, боб, сол, захар, топчета, монети, пайети и добре запечатани, барабанчета от тенджери, тигани и дървени лъжици, могат да предизвикат много положителни емоции у децата.

Полезно умение за децата е да се научат да залепят и отлепят велкро ленти прикачени към различни предмети или ламинирани картинки. Това умение по-късно може да бъде пренесено в самообслужването при обуване и обличане, както в образователните игри с картинки, при използване на визуални разписания, при използването на картинни речници за алтернативна или допълваща комуникация.

В ранното детство децата мислят, че хората и предметите съществуват само, когато могат да ги видят, а когато изчезнат от погледа им, престават да съществуват и лесно се отказват да ги търсят. Осъзнаването, че предметите продължават да съществуват, дори, когато не ги виждаме е важен момент в развитието и е индикация за способността на детето да изгражда концепции.     Този процес се позабавя при децата със синдром на Даун и целенасочените игри в тази посока подкрепят осъзнаването на неизменността на предметите. За да заучат тази концепция е подходящо на децата да се предлагат игри със скрити частично играчки и предмети, които постепенно да се откриват изцяло. За покриване първоначално може да се използва прозрачен воал или съд, а след това и по-плътна материя, непрозрачни съдове. Играта може да стане по-забавна, като се окуражава и детето да скрива предмети, а възрастните да ги откриват. Постепенно усложняването на задачата може да премине през търкаляне на колички и топчета през тунели или тръби, постепенно в игрите може да се включва ускорение на движението, като се използват наклони. Доста сензорен опит дават игрите на пълзене под масата или през тунели от прозрачни материи с възможност за регулиране на дължината, за да се избегне страх от затворени пространства.

На по-късен етап на децата се предлагат игри с търсене на предмети в стаята, поставени извън зрителното им поле. Докато децата играят с играчки и предмети, те започват да разбират, че действията им водят до някакво следствие, ефект. Те се научават, че когато изпуснат предмет, се чува определен звук и че различните предмети издават различни звуци. Опитват отново и отново, до научаването на причина – следствие. При децата със синдром на Даун този процес е добре да бъде стимулиран допълнително и да бъдат научени, че могат да влияят на предметите и на тяхната среда, да ги използват във връзка с други. Такива игри са поставяне на предмети в кутия или пълнене на празни съдове, строенето на прости кули, като започват от кубчетата с по-голям размер и продължават с по-малките – „Коминче” или като подреждат кубчетата в редичка като “Влак”.

На следващ етап подпомагаме децата да се учат да съчетават идентични предмети, да обобщават чрез съчетаване на предмети по категории и по повече от един признак. Следвайки това, те се научават да избират един предмет от група. Така се учат да правят асоциация между изказана дума и предмет и да реагират чрез посочване или вземане.

На децата със Синдром на Даун отнема повече време да започнат да обобщават и да разбират, че нещата могат да са еднакви в едно отношение, но различни в друго. Нуждаят се от повече време да изследват и съчетават много предмети с различни форми, размери и цветове. Може да се използват предмети от ежедневието, бита, дрехи, обувки. Например могат да групират по цвят ябълки – две червени и две жълти или по форма – да определят групичка на бананите и групичка на лимоните, чифт шарени чорапки и чифт едноцветни, разпределяне на приборите за хранене по вид и др. Може да се използват две купички, в които детето да поставя двойките еднакви предмети, за по-добро онагледяване и разбиране. При успех може да се продължи със съчетаването на двойки снимки на близки хора, геометрични фигури, елементи на пъзели, други познати на детето предмети за съчетаване. Накрая, децата започват да назовават или да правят знак за предметите. За някои деца посочването може да е най-подходящия метод за реакция.

Децата много обичат домашно приготвените албуми със снимки на семейството, картинки по различни теми, по които могат да се занимават с близките си.

Добре е да се спазват трите стъпки при работа с картинките – „Това е….., Къде е ……?, Какво е това?“. Важно е да се учат децата на функционални думи и да се обяснява значението на новите думи, да се насърчава повтарянето, звукоподражанието или посочването при зададен въпрос. Като се добавят материали в албумчетата, те се превръщат в любима книжка, събрала цялата информация от натрупания от детето опит, до която то винаги има достъп.

Когато децата започнат да рисуват, а по-късно да пишат, те се нуждаят от много сензорен опит и от физически контрол.

За улесняване на движенията можем да включим песнички. Докато пеем с детето, можем да извършваме имитиращи движения по текста на песента, първоначално във въздуха. После можем да пренесем движенията с ръце върху голям лист, като се наподобяват драскане, хоризонтални и вертикални линии, точки и кръгчета и едва след това да включим инструментите за рисуване и писане.

Рисуването с пяна за бръснене или бои за пръсти върху големи повърхности е подходящо, за да се подсили сензорния опит и да могат децата да обърнат внимание на ръцете си. Това е предпоставка да се засили контролът око-ръка, а и децата да изпитат удоволствие от рисуването с ръце. В тези си опити да рисуват, децата винаги ще бъдат успешни и това ще ги мотивира да опитат отново и отново и да използват средства за рисуване. С подобряване на уменията на децата, постепенно може да се намалява размера на листа за рисуване. Понякога децата със синдром на Даун не успяват в началото да контролират натиска върху листа, имат затруднения при хващането на средството за рисуване или писане. За да подобрим уменията им може да използваме адаптери за рисуване и писане, да ги подпомогнем „ръка върху ръка“. Важни са похвалите, дори и за най-малкия успех!Постепенно децата схващат, че тези знаци, които рисуват, имат повече от едно предназначение и научават, че те могат да бъдат използвани за рисуване на картинки – „тревички, дъжд, слънце, цветя, човечета, животни, дървета, къщи и др“. По-късно децата научават, че тези знаци могат да се използват за писане на букви.

Децата със синдром на Даун всеки ден трупат опит, развиват своите умения да общуват, да играят, да взаимодействат с връстниците си, да творят, да учат!

Публикацията подготви:

Патя Василева, социален педагог