Работата с детския гняв може да бъде изключително изтощителна за възрастните. В действителност, един от основните проблеми в работата с гнева при децата са гневните чувства, които често докосват нас – възрастните. Ние като родители, учители, специални педагози, психолози, логопеди, трябва да си припомним, че по време на нашето собствено детство не винаги са ни учили как да се справим с гнева като част от живота. Ние вярвахме, че да бъдеш ядосан е нещо лошо и често когато си позволявахме да изразим гнева си, се чувствахме виновни. За нас ще бъде по-лесно да се справим с детския гняв, ако се отървем от тази идея. Нашата цел не е да потиснем или унищожим гневните чувства при децата – или в себе си, а по-скоро да приемем чувствата и да ги насочим към по-конструктивни цели.

Ние трябва да позволим на децата да изпитат всички свои чувства. Уменията които сме изградили през годините, могат да бъдат насочени към това да покажем на децата по- приемливи начини за изразяване на чувствата. Силните чувства не могат да бъдат отхвърлени, а гневните изблици не винаги трябва да бъдат разглеждани като знак за сериозни проблеми; те трябва да бъдат признати и третирани с уважение.

За да реагираме адекватно и ефективно на прекалено агресивно поведение при децата, трябва да сме наясно какво може да предизвика гневният изблик. Гнева може да бъде естествена защита за да избегнат децата болезнените чувства; той може да бъде свързан с неуспех, ниско самочувствие и чувството на изолация; или може да бъде свързан с безпокойство за ситуации, в които детето няма контрол.

Гневът, може да бъде свързан и с чувство на зависимост, с тъга и депресия. В детството, чувствата за гнева и тъгата взаимно се препокриват и е важно да запомним, че голяма част от това, което възрастните хора описват като тъга, в детството се изразява като гняв.

Преди да разгледаме конкретните начини за управление на агресивните и гневни изблици, трябва да подчертаем няколко важни точки:

– Трябва да се прави разлика между гняв и агресия. Гневът е временно емоционално състояние, причинено от безсилие, а агресията често е опит да бъде наранен друг човек или да бъде унищожено имущество.

– Гневът и агресията не трябва да бъдат чувани и възприемани като мръсни думи. С други думи, в търсенето на агресивно поведение при децата, трябва да сме внимателни и да направим разлика между поведение, което показва, емоционални проблеми и поведение, което е нормално.

– При работа с гневни деца, нашите действия трябва да бъдат мотивирани от необходимостта те да бъдат защитени и разбрани, а не от желанието да ги накажем. Родителите и учителите трябва да показват на детето, че приемат чувствата му, като същевременно предлагат други начини да изразят тези разрушителни чувства.

– Ние трябва да покажем и да научим детето да използва приемливи начини за справяне с неприемливото поведение. Противно на общоприетото мнение, наказанието не е най-ефективният начин за комуникация с децата.

В отговор на гневното дете

Някои от следните предложения за справяне с ядосаното дете са взети от книгата „Агресивното дете“, на Фриц Редл и Дейвид Уиниман. Те трябва да се разглеждат като полезни идеи, а не като „торба с трикове.“

Кажете на детето какво поведение харесвате. Отговаряйте на положителните усилия за добро поведение. Един загрижен родител ще намери безброй възможности по време на деня, за да прави коментари като: „Харесва ми начина, по който дойде за вечеря, без никой да ти напомня!“; „Оценявам това, че закачи сам своето палто на закачалката, въпреки че бързаше да излезеш и да играеш!“; „Ти беше наистина търпелив, докато говорих по телефона.“; „Радвам се, че сподели своята закуска със сестра си“; „Благодаря ти, че разказа истината за това, което наистина се е случило.“ и т.н.

По същия начин, учителите и терапевтите могат положително да подсилват добро поведение с изявления като: „Знам, че за теб е трудно да изчакаш своя ред, но аз съм доволен, че въпреки това ти го правиш!“; „Благодаря ти, че си седнал на своето място и пазиш тишина.“.

Умишлено игнорирайте неуместното поведение. Това не означава, че трябва да игнорирате детето, а само и единствено неприемливото му поведение. Детето трябва да бъде наясно, че подобно поведение е неуместно.

Осигуряване на физически отдушник и други алтернативи. За децата е важно, както у дома, така и в училище, да имат възможност за физическа активност и движение.

Използвайте близост и докосване. Преместете се физически по-близо до детето, за да ограничите неговия гневен импулс. Малките деца често се успокояват, когато възрастния се приближи до тях и прояви интерес към дейностите и игрите с които са ангажирани. Малките деца (и децата с емоционални и поведенчески проблеми) се нуждаят от много по-голяма намеса на възрастните в техните интереси. Понякога възрастният може да предотврати използването от децата на играчка по разрушителен начин, просто като изрази интерес към това и покаже на детето, как точно да играе с нея.

Бъдете готови да покажете своята съпричастност и обич. Понякога всичко, което е необходимо на ядосаното дете за да си възвърне контрола е внезапна прегръдка или друг израз на вашата обич. Деца със сериозни емоционални и поведенчески проблеми, обаче, може да имат затруднение с приемането на обич.

Намаляване на напрежението чрез хумор. При гневно избухване или изблик шегите дават възможност на детето да „запази достойнството си.“ Все пак е важно да бъде избегнат сарказмът, подигравките и присмеха.

Призовете детето директно. Кажете му, как се чувствате и потърсите в него съпричастност. Например, родителят може да получи сътрудничеството на детето, като каже: „Шумът, който вдигаш, обикновено не ме притеснява, но днес имам главоболие, така че можеш ли да намериш нещо друго, което да правиш? „.

Обяснете ситуацията. Помогнете на детето да разбере причината за възникналата ситуация. Много лесно малките деца могат да се научат как да реагират правилно, след като осъзнаят причината за фрустрацията си.

Използвайте физически ограничения. Понякога детето може да загуби напълно контрол, в тези ситуации то трябва да бъде физически обезопасено или отстранено от мястото, за да предпази себе си, както и другите от наранявания. Физическите ограничения, не трябва да се възприемат от детето като наказание, а като средство то да осъзнае: „Не можеш да правиш така.“. В такива ситуации, възрастният трябва да запази самообладание, за да съхрани честта на детето, да го предпази от подмятанията на другите деца, но в същото време да покаже, че подобно поведение не се толерира.

Насърчавайте децата да видят своите силни страни и своите слабости. Помогнете им да видят, че могат да постигнат целите си.

Използвайте награди и изпълнявайте обещанията си. Обещанията за бъдещо удоволствие могат да се използват едновременно – да се прояви добро поведение или да се предотврати нежелано поведение. Този подход не трябва да се сравнява с подкупа. Ние трябва да знаем какво детето харесва – какво му носи удоволствие и след като сме му дали своята дума, да изпълним обещанията си.

Кажете „НЕ!“ Границите трябва да бъдат ясно обяснени и да бъдат прилагани. Децата трябва да са свободни да функционират в рамките на тези ограничения.

Кажете на детето, че разбирате гневните му чувства, но му дайте и други предложения за изразяването им. Учете децата да изразяват своите гневни чувства с думи, а не с юмруци.

Изградете в детето положителна представа. Насърчавайте децата да виждат себе си като ценни и стойностни хора.

Използвайте наказанията предпазливо. Между наказанията и агресията съществува тънка линия. НЕ използвайте физическо наказание. Вместо това дайте малко време и изчакайте детето да се успокои.

Модел на подходящо поведение. Родителите и учителите трябва да са наясно за силното влияние което имат върху поведението на детето или групата.

Учете децата да изразят себе си вербално. Комуникацията помага на детето да има контрол върху случващото се. Насърчавайте детето да говори, може да каже например, „Аз не обичам да споделям моят молив. Точно в този момент, не искам да ти го дам.“.

Ролята на дисциплината. Добрата дисциплина включва създаване на атмосфера на тиха твърдост, яснота и добросъвестност. Лошата дисциплина включва наказание, което е неоправдано грубо и неуместно и то често е свързано с вербална подигравки и атаки върху целостта на детската личност.

Автор: Евгения Мишева

Публикацията подготви: Стела Паунска, психолог