Най-ефективният начин за развитие на сензорна интеграция /СИ/ е ежедневното предоставяне на сетивната информация (слухова, зрителна, вестибуларна, двигателна, тактилна) по време на игри и занимания на открито.

Сензорно интегративна дисфункция (СИД) е състояние, при което нервната система е затруднена в обработката на получената информация от сетивата. В следствие на това се появяват трудности при обработката и организацията на отговора в съответните двигателни и поведенчески реакции.

Пример: Дете се опитва да се качи на стъпало от стълба, висока 15см. Няколко пъти вдига крак, държейки се за стената, но не успява. Детето се разтреперва, свлича се на пода и се разплаква.

Затруднението на детето може да се дължи на трудности в зрителната обработка, пространство и баланс, координация и постурален контрол.

Основни видове СИД при деца.

-Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност /СДВХ/

Проявява се през ранното детство посредтвом силно изразена импулсивност, хиперактивност, неспособност за самоконтрол и концентрация.

Характерни прояви на СДВХ са:

• Импулсивност,прибързаност, липса на самоконтрол.

• Хиперактивност.

• Невнимание/разсеяност.

-Деца с хеперсетивност (деца, избягващи сензорен стимул). Такива деца избягват да бъдат докосвани или имат предпочитания към определени материи за дрехи.

-Деца с хипосетивност (деца, търсещи сензорен стимул) Този тип деца търсят непрестанно стимулация или по-интезивен, по продължителен и по-дълбок сензорен опит като продължително ходене или участие в силови и сензорно стимулиращи терапевтични дейности.

Терапията на СИД представлява стимулиране на сетивата и предизвикване на адаптивен отговор. Методите включват тактилна и вестибуларна стимулация, и се считат за пряка интервенция, която може да подобри функционирането на нервната система.

Публикацията подготви: Габриела Георгиева, ерготерапевт