Ако ви се е случвало детето ви да направи огромна крачка в развитието си, а след това да направи стъпка назад, не сте сами. Регресията е често срещана при децата – особено при по-малките.

Какво представлява регресията? Какви са причините за появата ѝ?

„Обичайно разглеждам регресията заедно с понятието за прогресия“, споделя Нанси Клоус. „Повечето деца имат много силен стремеж да напредват в своето развитие (прогресия). Децата имат естествен порив да изследват, оформят и овладяват своя свят“.

Въпреки това вълнението от придобиването на нови способности е съпътствано от стрес. Например, прохождащото бебе се радва на новото умение, което е усвоило, но също така може би осъзнава, че мама и тате сега са по-далеч от него или че може да падне.

„Затова, когато децата срещнат тези трудности, напредвайки по пътя на своето развитие, може да се почувстват объркани и това да доведе до някаква степен на регресия“, обяснява Клоус.

Как изглежда регресивното поведение?

Регресията може да приема различни форми, но в общи линии се изразява в това детето да се държи като по-малко, отколкото е, или да изявява нуждите си по-силно от обичайното. Възможно е да наблюдавате по-чести нервни изблици, затруднения със съня или храненето, или връщане към по-незрял говор. Ако детето е овладяло някое умение, като например да се облича само, може внезапно да загуби някое от тези свои умения. „Изведнъж детето ви не успява да се справи с нещата, с които се е справяло преди“, обяснява Клоус.

Кога се появява регресията?

Обичайно наблюдаваме регресивно поведение при малки деца или деца в предучилищна възраст, но това може да се случи в абсолютно всяка възраст – дори при бебета или по-големи деца. Ако едно бебе преминава през регресия, това може да не е толкова лесно забележимо. Бебето обичайно е по-привързано, има нужда да се храни повече, хленчи или плаче по-често от обичайното.

Често ли се среща регресията?

Бъдете спокойни, регресията е често срещана. Всъщност тя е съвсем очаквана и дори е полезна за по-нататъшното развитие. Тя е начинът детето ви да се подготви за поемането на повече отговорност.

Как родителите могат да подкрепят децата си, преминаващи през регресия?

Успокойте детето си. Уверете го, че е в безопасност и има вашата подкрепа. Опитайте се да му покажете, че забелязвате регресивното му поведение, без да го карате да се срамува. Клоус препоръчва да пробвате следното:

„Ти си вече едно пораснало момче и се учиш на толкова много нови неща. Това сигурно е много трудно. Понякога чувстваш, че се нуждаеш от помощта ми“.

Методът на играта също може да ви бъде от помощ, когато искате да работите с трудните чувства. „Играта на въображение и играта със символи са чудесни начини децата да развият езика си и понятието си за света. От социална и емоционална гледна точка това им дава възможност да облекат в думи предизвикателствата, пред които са изправени и които не знаят как да изразят“, съветва Клоус. Като наблюдавате как детето ви си играе и участвате в неговата игра, можете да научите много за това, което му се случва.

Понякога детето просто има нужда да премине през период на регресия за известно време. Важно е да го успокоявате, но същевременно да имате очаквания и да поставяте граници. „Осъзнаването, че не те определят всичко, е важен момент в живота на малките деца! Това води до много нервни изблици“, споделя Клоус.

„Не ги отблъсквайте. Помогнете им да намерят подходящ за възрастта им гъвкав начин да изразят някои от по-трудните за тях чувства“.

Седнете до тях, помогнете им да се успокоят и заедно помислете върху това, което чувстват. Например: „Ти много се ядоса, че приятелката ти не ти даде играчката и след това я блъсна. Следващия път можеш да я помолиш да ти я даде за малко и така да се редувате, както и да се обърнеш към учителя за помощ“.

Публикацията подготви:

Симона Трифонова, психолог