Проблемът за детския аутизъм придобива все по-голяма актуалност във връзка с изключително голямото нарастване на броя на лицата с аутистични нарушения през последните десет години. Все още, обаче, няма единни схващания за неговата същност, причини, етиопатогенеза и прояви. Това се отразява негативно върху възможностите за навременна диагностика, разработване и прилагане на адекватни методи за работа с аутистични деца.
С термина аутизъм (от гр. аutos – сам) най-общо се означава синдром, характеризиращ се с откъсване от външния свят, липса на интерес към реалността и самоизолация, неспособност за осъществяване на нормална човешка връзка с хората. Появата му се отнася към първите три години от живота. При някои деца симптоми на откъснатост и затвореност се забелязват още след раждането; при други до 1,6 – 2 годишна възраст се наблюдава нормално развитие, след което се проявават типични симптоми.
Съвременното разбиране за аутизма е, че той е комплексно явление и проявите му варират в различни степени и комбинации при различните лица. Вариантите и комбинациите на проявление на отделните нарушения са толкова многообразни, че не е възможно да бъдат обединени в единен симптомокомплекс, затова се търси максимално обобщен термин какъвто е терминът “нарушения от аутистичния спектър”.
Поради специфичността на потребностите си в емоционален, поведенчески и социален план, независимо от равнището на интелектуалното си развитие, децата с нарушения от аутистичния спектър представляват значително предизвикателство.
Проблематиката на децата с аутистични нарушения у нас все още е приоритет на медицината. В България няма цялостно и системно изследване на аутизма у децата, макар напоследък да се наблюдава засилен интерес сред специалисти от различни области – психология, специална педагогика, социални дейности.
Обществеността е слабо запозната със затрудненията и способностите им, затова и ресурсите за тяхното приобщаване и приемане все още са слабо развити. През последните години се създават родителски дружества и организации за популяризиране на проблемите на децата с аутизъм и защита на техните интереси.
Необходими са системни научни изследвания най-вече в психологически и педагогически план, което ще подпомогне увеличаването на възможностите за популяризиране на проблематиката, правилно ранно диагностициране, терапия и адекватно подпомагане на децата с аутизъм и техните семейства.