Програмата за корекция на хиперактивните деца трябва да се основава на когнитивна корекция, за да може да помогне на децата да се справят с трудностите в обучението.

1.Промяна на средата:

-изучаване на невропсихологичните особености на децата с нарушено внимание при хиперактивност;

-работа с хиперактивното дете се организира и провежда индивидуално – то винаги трябва да е пред очите на учителя, в центъра на класа, точно срещу на дъската;

-промяна в режима на часа с включване на паузи за физически упражнения;

-осигуряване право и възможност на хиперактивно дете на всеки 20 мин. да стане и да се разходи в края на класа или да излезе навън и посети тоалетна;

-осигуряване на детето възможност винаги когато изпита нужда по време на час или извън него, бързо да се свърже с учителя си;

-насочване на енергията на хиперактивното дете към полезна дейност: да почисти дъската; да раздаде тетрадките; да събере контролните листове; да помогне за затваряне на прозорец или да отвори вратата на друг и т.н.

 2.Създаване позитивна мотивация за успех.

-въвеждане на знакова система за оценяване;

-отправяне на чести похвали;

-постоянен (непроменлив) график-разписание на дейностите;

-постоянни и балансирани изисквания и очаквания от/към детето;

-прилагане на способи за работа, предназначени за т. нар. „трудни“ деца;

-прилагане по време на час на елементи на игра и съревнование;

-поставяне на задачи, съобразени със способностите;

-разделяне на по-малки части на големите уроци (задачи) и контролиране изпълнението на всяка една от тях;

-създаване на ситуация, в която хиперактивното дете да покаже своите силни страни, да стане експерт в класа в някоя област;

-формиране на умения и навици хиперактивното дете да компенсира нарушените функции, за сметка на безопасността си;

-игнориране на отрицателните постъпки и насърчаване на положителните;

-изграждане на процеса на учене върху положителните емоции;

-непрекъснат процес на договаряне (споразумяване) с детето, а не принуждаване;  

3.Корекция на негативните форми на поведение.

-оказване на помощ и създаване на условия за елиминиране на агресивността;

-обучение за приемане и усвояване на необходимите социални норми и навици за общуване;

-регулиране взаимоотношенията със съучениците.

4.Регулация на очакванията.

-поддържане на ясна и последователна позиция пред родителите за това, че промените у детето не могат да настъпят толкова бързо;

-поддържане непрекъснат процес на въздействие спрямо родителите и обкръжението на детето, вкл. други учители за това, че подобренията в състоянието на детето зависят не само от специалното лечение и корекция, но и от спокойното и последователно отношение;

Важно!

Не забравяйте, че докосването е мощен стимулант за формиране на поведението и за развитие на навици за обучение при хиперактивното дете. Педагог в начално училище в  Канада е провел експеримент с докосване в своя клас, като резултатите са потвърдили  казаното.  Учителят насочил вниманието си върху три деца, които нарушавали  дисциплината в класната стая и не подготвяли домашните си задачи.

Педагогът си поставил за задача, пет пъти на ден при „случайна“ среща да ги спира и докосвайки ги по рамото, да им казва с доброжелателен маниер думите: „Аз те харесвам!“ Когато същите тези деца нарушавали правилата на поведение, учителят пренебрегвал този факт, сакаш не го е забелязал.  След първите две седмици, всичките трима ученици започнали да се държат по-добре и да подготвят домашните си задачи.

Учителят нито за момент не трябва да забравя какво представлява хиперактивното дете, а именно, че това е поведенчески проблем, а не е резултат от лошо възпитание; че това е медицинска и невропсихологична диагноза,  която може да бъде поставена само в резултат на специална диагностика.  Проблемът с хиперактивността не може да бъде решен чрез волеви усилия, авторитарни указания и словесни убеждения.

Хиперактивното дете има неврофизиологични проблеми, с които не може да се справи само. Дисциплинарните мерки на въздействие във вид на постоянни наказания, забележки, викове, мъмрене и др. в никакъв случай няма да доведат до подобряване на поведението на детето, а ще го влошат. Ефективни резултати от корекцията на синдрома  дефицит на внимание и хиперактивност могат да се постигнат при оптимално съчетание на медикаментозни и немедикаментозни методи, към последните се отнасят психологическата подкрепа.

Източник: Сиротюк А.Л., Нейропсихологическое и психофизиологическое сопровождение обучения

Превод от руски, Кунчев.