Когнитивно развитие

7-годишните заменят магическото и егоцентричното мислене с по-полезната логика. Те вече не гледат толкова повърхностно на нещата и разбират, че всичко е много по-сложно. Пиаже нарича този етап от детското развитие, фаза на конкретните операции. Това бележи преминаването от прости действия към мислене и използването на логика. По-добре усвоеният език също дава преднина на децата и възможност да извършват различни мисловни операции. Въпреки че абстрактното мислене все още не е налично, през този етап от развитието, децата разбират все по-добре причинността на събитията. Те разбират защо техните родители трябва да ходят на работа и по-рядко се сърдят при раздяла.

Изследванията върху „деца експерти“, които развиват изключително специализирани умения или познанията в определени области показват, че децата могат да разбират и концептуализират в много по-високо от очакваното ниво. Например малките деца в училищна възраст могат да развият добри умения в шаха, тъй като с познанията си те демонстрират много по-добър начин за разрешаване на проблеми и стратегия в шаха, отколкото възрастните, които са новаци в тази игра.

Узряването на префронталната кора на главния мозък, което става между 6 и 7-годишна възраст, корелира с редица промени във възприятието и познавателните способности, които се появяват при 7-годишните.

След 7-годишна възраст децата вече могат не само да определят ляво и дясно от собствена перспектива, но и от тази на хората, които стоят срещу тях. Пространствената организацията напредва сериозно и това се вижда не само в определяне посоките, но и в рисунките на децата. Те стават все по-организирани и съразмерни по отношение както на размерите така и на разстоянията между обектите. Къщите вече не са големи колкото хората и не плуват така свободно в листа както преди това. 10-годишните вече могат да използват линейната перспектива, така че рисунката отразява това, което виждат очите.

Децата в предучилищна възраст имат добри познания за дните от седмицата и часовете, но все още не могат добре да разберат календара и не могат напълно да осмислят връзката между числата и времето. На около 7 години детето разбира, че числата представят части от времето, което може да бъде разделено на минути и часове. Това позволява на децата да планират действията си по-ефективно. Освен това, те вече все по-добре боравят с различни количествени характеристики, които са в основата на математическото мислене.

На около 10 години децата вече добре могат да дискриминират основни от второстепенни идеи в пасаж от книга например. Това обаче представлява значителна трудност за по-малките. С напредването и все по-доброто усвояване на езика се подобрява и звуковото възприемане. Децата вече успяват да разбират и долавят детайли, които по-рано са им убягвали.

Внимание

Вниманието представлява възможността да избереш това, което възприемаш и да се съсредоточиш върху него, сканирайки и/или игнорирайки другите дразнители. Вниманието е способност, свързана с развитието. По-малките деца са по-разсеяните и могат да се концентрират за по-кратко. На около 8-годишна възраст децата успяват да фокусират вниманието си умело и все по-трудно се разсейват. Например, когато едно 4-годишно дете не спира да иска и говори за някоя играчка, ние лесно можем да сменим темата и да му отвлечем вниманието към нещо друго. Това обаче става все по-трудно с напредването на възрастта. 8-годишните вече имат добра концентрация и не могат да бъдат лесно разсеяни.

Памет

Паметта също се подобрява заедно с когнитивното развитие. Докато нарастването на паметовите способности по време на предучилищния период е свързано с усвояването на езика, през средното детство то се дължи на повишената скорост и усложнените стратегии за обработката на информация. В мозъка продължават да се случват важни промени, които спомагат за развитието на паметта и други когнитивни функции.
Децата в училищна възраст помнят по-добре, прилагайки интуитивно правила за извличане на информация. Те се научават да сортират информацията за време, място и други категории, които им служат за организиране на спомените и улеснено припомняне.
Работната памет (определена като информацията, която е активна и налична в съзнанието при разглеждането на даден проблем или задача) се подобрява значително през средното детство. Тя позволява достъп до необходимата информация и стъпките необходими за нейното изпълнение. Това позволява на децата да изпълняват по-сложни задачи и е пряко свързано с академичните постижения в училище.
Мотивирани от училищните задачи, децата измислят съзнателни стратегии за запаметяване с цел подобряване на постиженията си.

Екзекутивни функции (способността да се мисли за разрешаването на проблем, изготвянето на идеи и стратегии за решаването му)

Децата развиват способността гъвкаво да прилагат правила и стратегии в решаване на проблеми, като на практика се питат: „Какво трябва да се направи, за да се разреши този проблем?“ В предучилищна възраст детето е по-вероятно да повтаря една и съща стратегия и след това да се откаже. 9 – 10-годишните вече показват тенденцията да отхвърлят неефективните решения и да търсят по-добри алтернативи. За развитието на това умение допринася и напредъкът в другите когнитивни домейни, като по-добрата работна памет, способността за съсредоточаване на вниманието, увеличаване скоростта на обработка на информация и напредъкът в концептуалното мислене. Екзекутивните функции са от решаващо значение при отстраняване на проблеми и справянето с нови ситуации.

През годините на средно детство децата могат да:
– назоват проблема и да генерират идеи за справянето с него;
– владеят когнитивни стратегии, които ще помогнат в решаването на проблема;
– прилагат стратегии за справяне в подходящ за това момент;
– решат проблема по гъвкав начин, избирайки / сменяйки стратегиите;
– задържат по-дълго вниманието си;
– се самонаблюдават и оценят работата си;
– покажат постоянство при трудни задачи.

При заболявания като аутизъм и ADHD се забелязват дефицити в екзекутивните функции. Децата с аутизъм, дори и високо функциониращите, имат значителни пропуски в способностите си да анализират мисленето си, да се самонаблюдават и да мислят гъвкаво. Децата с ADHD показват други затруднения в екзекутивните функции. Те имат проблеми при задържането на вътрешните импулси и концентрацията.

Публикацията подготви: Стела Паунска, психолог