От малки бебета, децата със Синдром на Даун са привлечени от лицата на хората, както истински, така и на снимки или картинки. Те се заглеждат в очите и усмивките. За това всяко общуване с детето е важно да е съпроводено с търсене на очен контакт, усмивка и топли, нежни думи. Детето се учи да копира тези поведения, като така се подпомага цялостното му развитите и се поставя основата на развитието на езика и познавателните умения. Важно е да предоставяме колкото може повече такива възможности.

За да насърчим копирането при децата със синдром на Даун, докато играем с тях можем да имитираме прости действия и звуци, като духане на балони, смешни гримаси, правене „оооооо” с уста и изплезване и прибиране на езика, игри, като „ку-ку”, да повторим тези игри и пред огледалото. Забавни за децата са римушките и игри с пръсти, когато детето изпълнява действията с други деца или с възрастен.

Когато извършваме съвместни действия с детето можем да използваме метода „ръка върху ръка“, да назоваваме извършваното действие. Направляването на ръката на детето, за да построи кула от кубчета, като му казваме „вземи кубчето”, следвано от „сложи го най-отгоре”, подпомага ориентирането в пространството и му дава увереност, че ще успее. Постепенно се ограничава помощта, като ръката се направлява само от лакътя или леко се побутва от рамото до постигане на пълна самостоятелност.

Подходящи за тази игра могат да бъдат например кубчета, с такава големина, че да може детето да ги обхване с пръсти. Предвид затруднената моторика процесът протича по-бавно и на децата със синдром на Даун им трябва повече време. Те могат лесно да се откажат, за това оказването на подкрепа на този етап е много важна.

Публикацията подготви:

Петя Василева, социален педагог