Всяко дете отказва да сътрудничи понякога и може да се държи предизвикателно, особено ако е уморено, гладно или разстроено.

Противопоставянето е нормален етап от развитието на децата, особено във възрастта от 2-та до 3-тата година, както и при тийнейджърите.

Поставете отговорността в ръцете на детето:

Посочете ясно на детето неговите отговорности, вашите очаквания и привилегиите, които спазването им носи. Това насърчава сътрудничеството, защото, за разлика от наказанието или отнемането на права, поставя отговорността в ръцете на детето. Детето знае какво се очаква от него и какво трябва да направи, за да получи това, което иска.

Уведомявайте детето предварително какво предстои:

Дайте време на детето да се подготви за това, което следва. Уведомете го, че след десет минути трябва да приключи с домашните си или да изключи компютъра, за да дойде на вечеря.

Бъдете съпричастни:

От децата се очаква да са покорни и да изпълняват винаги исканията на възрастните, но и те изпитват същите чувства като нас. Насърчавайте ги да говорят за чувствата си. Утешително е, когато им покажем, че разбираме как се чувстват и изразим съпричастност.

Казвайте на децата какво могат да правят:

Децата, особено по-малките, реагират много по-добре, когато им кажем какво могат да правят, а не какво не трябва да правят. Вместо да кажете на детето да не рита топка вътре, предложете да излезе навън, или, ако не може, да рита балон или да си сглоби футболно игрище от конструктор.

Давайте избор:

Децата имат нужда да избират и често се държат по-добре, когато им се даде избор. Това е стъпка към порастването и помага за укрепване на самочувствието им.

Бъдете реалистични в очакванията си към него в зависимост от възрастта му.

И на последно място, но не и по-важност: за да можете да посрещнете по-спокойно трудните моменти, уважавайте и собствените си нужди. Когато усетите, че се изнервяте, кажете на детето, че ще поговорите по-късно. Пригответе си чаша чай или кафе, дайте си малко време насаме. Така давате време и на детето да помисли за поведението си.

Публикацията подготви:

Симона Трифонова, психолог