ЕГОЦЕНТРИЗЪМ – ДЕТСКОТО МИСЛЕНЕ И ПОВЕДЕНИЕ

Какво представлява егоцентризмът?

Егоцентризмът е склонността да превърнеш себе си в център на света, да мислиш и вярваш, че всичко се случва за теб и заради теб и всички е нужно да правят това, което ти намираш за нужно. Егоцентризмът е нормално състояние на психиката в ранна възраст до 6-7 годишна възраст. Възрастните също са склонни в определени моменти да проявяват егоцентризъм, а има и възрастни, които поради определени патологични процеси в психиката не са успели да надскочат егоцентричната фаза в развитието си и са останали патологични егоцентрици, но това не е тема на настоящата статия.

Да бъдеш егоцентрик означава да не можеш да се поставиш на мястото на другия, да гледаш на света изцяло през своята призма и да действаш воден изцяло от своя интерес. Например: „ Ти имаш ли братче?“ – „Да.“ – „А братчето ти има ли братче?“ – „Не“ – отговаря детето. Малкото дете не може да се постави на мястото на братчето си и изобщо не може да осъзнае какво има братчето му и какво няма. Малкото дете може да мисли само за себе си. И не бива да го виним за това, нито да му се сърдим.

Детската природа е егоцентрична

В последно време, особено в периода на карантина и изолация, когато цялото семейство е затворено у дома, хората станаха още по-чувствителни към зачитането на личното пространство, към взаимоотношенията с най-близките. И е нормално. Когато сме затворени 24/7 с някого между четири стени и няма възможност за разтоварване навън и няма възможност за развличане с приятели, фокусът пада с особена сила върху отношенията с домашните ни и начинът, по който прекарваме времето си у дома. И по мои наблюдения силно го отнасят децата, превръщат се в „без вина виновен“. Изнервени и неудовлетворени голяма част от възрастните сякаш очакват детето да се държи като умален възрастен, да прояви разбиране, да се съобразява. А детето не може. Не, че не иска. Просто не е способно на това. И е нужно да разберем това.

Да очакваме от дете на възраст под 6 години да се съобразява е все едно да очакваме от първокласник да решава задачи от висшата математика или от човек, който никога не е тренирал тенис да играе добре, колкото Григор Димитров. Няма как да стане. Хубаво би било, но невъзможно. Детето не може да не ви занимава, докато работите цял ден и да си играе самичко през цялото време. Детето не може да спазва всички правила, които сте въвели и да се грижи само за себе си. Ако можеше нямаше децата да имат родители и щяха сами да си живеят и сами да се отглеждат. До всяко дете има възрастен именно, защото колкото и да е умно, дори да е брилянтно умно, в психичен план детето е все още незряло и не може да се държи така, както възрастните очакват от него.

Объркването и погрешните очаквания на много възрастни идват от факта, че бъркат когнитивно и психично развитие. Когнитивното развитие включва умението ни да помним, мислим и разбираме. От много ранна възраст детето показва, че разбира какво му казваме и за родителите това е знак, че щом разбира, може да се очаква от него да действа адекватно. „Нали разбира? Защо не се държи както трябва, след като всичко разбира?“ – Малките деца не се държат и не могат да се държат като възрастен, защото макар в когнитивен план много неща да разбират, в психичен план са силно незрели и липсата на зрялост им пречи да подхождат като възрастни.

В психичен план в ранна и предучилищна възраст децата са егоцентрични. И това означава, че не могат да се поставят на мястото на другия и мислят само за себе си – за своите нужди, за своите интереси и това е нормално.

Дете, което е притиснато от малко и не се е научило да разпознава и следва своите нужди и желания и е било заставено да поставя нуждите на другите пред своите, се превръща в зрял човек с тежки неврози, неспособен да изгради здрав и щастлив живот и само привидно се опитва да се държи нормално без да може истински да се радва на живота.

Затова е много важно да знаем как протича психичното развитие и да не се борим с нормалността, а да следваме естествения ход на нещата.

Кое е нормално в ранна възраст?

Нормално е малкото дете да не мисли за другите, а да гледа на живота само през своята собствена призма и да гони само своя личен интерес. Ако детето ви се държи така, не сте го изпуснали, не е егоист, напротив. Държи се като нормално здраво дете в ранна възраст. На детето му се играе с мама – ами ще настоява да играе с мама. И дори мама да му каже, че има работа, детето ще продължи да настоява. Така правят здравите деца. Детето иска бонбон. Ако не му дадем силно ще страда и нищо няма да може да го успокои за известно време. И това не е поведение на истерик, а на здраво дете в ранна възраст. Това е нормално.

Медалът има и друга страна, за която е нужно да знаем и да реагираме адекватно. Тъй като е егоцентрично и мисли, че всичко в този свят се случва за него и заради него, когато нещо негативно се случи, детето мисли, че то е виновно за това. Детската психика е склонна да приема всичко лично. „Щом нещо става, значи аз имам заслуга“. Затова, когато мама е тъжна, детето си мисли, че то е виновно – „сигурно съм бил лош и затова мама сега е тъжна“ – си мисли вътрешно детето, а причината за мамината тъга може да идва от съвсем друго място и да няма нищо общо с детето. Когато детето не получи бонбон си мисли същото: „Сигурно съм лош и затова не ми дават бонбон.“ – незрялата психика е склонна да чувства вина за всичко и всички и да мисли, че всичко с случва заради него. Незрелите възрастни правят същото и вероятно сте забелязали този модел сред някои хора.

Как да подходим по здрав начин?

1. Спрете да очаквате от детето да се държи като умален възрастен и да реагирате със заплахи, гняв и наказания на детското поведение

Детето НЕ е умален възрастен и колкото и много да разбира НЯМА да се държи като възрастен. Ако настоявате детето винаги да се държи, както вие искате и очаквате, това означава, че самите вие сте егоцентрични и искате светът да се върти около вас и нещата да стават по вашия начин и не можете да се поставите на мястото на другия и да реагирате зряло. Ако това е така, колкото по-рано го осъзнаете и започнете промяна, толкова по-голям шанс има и детето ви да бъде възпитано добре. Няма как детето да надскочи егоцентричната фаза в развитието си и да се научи да се съобразява, ако не сте в състояние да му дадете пример за това. Родителят дава примерът за децата си. Информирайте се за фазите в детското развитие и започнете първо вие да се поставяте на мястото на детето, да общувате по уважителен и зачитащ достойнството му начин и едва тогава има шанс детето да се научи също да зачита и уважава и да се съобразява с другите.

Научете се да казвате „Не“ с любов, а не с укор, гняв и наказания

2. Знам, че понякога нямате сили и възможност да откликнете на желанията на детето. Не е и нужно. Здравият подход не означава винаги детето да получава, каквото иска – това не е градивно. Понякога детето ще получи, каквото иска, друг път няма да получи и това е здраво и адекватно и ще подготви детето за живота. Важно е не дали детето получава, каквото иска или не. Важно е вие как реагирате. Важно е независимо дали откликвате на детските желания или не, да се обръщате към детето с добро, с любов, с уважение към неговата личност.

3. Да уважаваш някого не означава винаги да му угаждаш. Постоянното угаждане води до разглезване и пречи на развитието на детето.Детето има нужда от ясни граници и когато нещо не може да стане, да се научите да казвате „Не“ по уважителен за детето начин.

4. Уважение и зачита означава да не изживявате себе си като генерали ли робовладелец, който командва и очаква подчинение. Вместо да командвате, започнете да обяснявате. Да давате примери на ясен за детето език. И когато сте сигурни, че детето добре ви е разбрало, но въпреки това не ви слуша, знайте, че това е характерно за егоцентризма – да правиш, каквото си искаш. Нормално е детето да подхожда така. Нужно да проявите малко здрави нерви и спокойствие и вместо да се цупите или да крещите, да сложите спокойно границата и да я приложите на практика: „Ааа, не мой човек. Виждам колко много искаш да ровиш там, обаче не може. Тези неща са за възрастни и децата там не пипат. Хайде дай ми ръчичка и да отидем да намерим нещо друго интересно, което е подходящо за теб.“ – Ако кажем всичко това спокойно и любящо и после го осъществим и на дела, не само празни приказки да си говорим и хванем и изведем детето, всичко ще бъде чудесно. Без лоши чувства, без сръдни.

Детето може и да се разсърди, може и да се разпищи, може и да настоява да се върне към това, което не позволяваме – от детето е очаквано да се държи така. То е малко и егоцентрично и настоява на своето с всякакви средства. Ние обаче нямаме извинение да се държим като него, да крещим и да тропаме и да правим сцени. Затова приемете, че имате малко зверче и спрете да се фрустрирате, когато не се държи като възрастен. Приберете това, което не бива да бъде пипано на недостъпно за детето място, вместо да очаквате детето да прояви зрялост и само да не пипа, където не трябва. Изведете детето от стаята, направете нещо. Действайте спокойно, без истерии. Ако вие сте спокойни и адекватни в действията си, детето бързо ще се успокои и също ще започне да се учи кое е позволено и кое не.

3. Давайте пример и постепенно учете детето да се държи уважително

Като казваме, че егоцентричната фаза продължава до 6-7 годишна възраст, не си представяйте, че до днес детето е егоцентрично и от утре с магическа пръчица някак ще се научи да уважава околните и да се съобразява с тях. Не става така. От ранна възраст давайте на детето пример какво означава не на думи, а на дела да се поставиш на мястото на другия и да реагираш уважително към него. Ако вие се отнасяте към детето така и то ще започне постепенно да го прави. Не да очаквате детето да се държи, както на вас ви се иска, а да се поставите на негово място, да осъзнаете то как се чувства, какви нужди има то и да откликнете със зачитане към малкия човек. Не да глезите, а да можете да приемате и зачитате. Трудно е за много хора.

След 3 годишна възраст започнете да си говорите с детето за тези неща. Да го питате как се чувства и да му разказвате как се чувстват другите в този момент. Например: „Тъжно ли ти е, че Гошко не ти даде неговото колело да караш? Виждам, че ти е тъжно, но Гошко има това колело много от скоро и още не се е нарадвал самият той на колелото си и иска цял ден да го кара. Когато се нарадва той, ще ти даде да покараш и ти, но това е негово колело и е нужно да изчакаме първо той да си го кара.“ Или „Знам колко много искаш да играем, но мама сега трябва да сготви вечеря. Ако играем и не сготвя, после всички ще сме гладни и ще ни боли коремчето. Хайде донеси тук кубчетата да строиш до мен, докато готвя и ще си правим компания и заедно ще работим – ти ще строиш, а аз ще правя вечеря и после ще продължим играта съвместно.“

И пак ще кажа, не очаквайте колкото и да подхождате с разбиране и зачитане детето да откликне като голям разумен възрастен и да каже например: „Ооо, разбрах, щом на Гошко му е ново колелото, няма да му го искам.“ Или „Щом, мамо, имаш да готвиш вечеря, няма да те занимавам да си играем.“ – не очаквайте това! В някои случаи детето ще прояви разбиране, в други няма да може. И това е естеството на плавното развитие. Докато се учим на дадени качества понякога ги проявяваме, друг път не успяваме и с времето все повече ги проявяваме, докато ги затвърдим.

Автор: Нели Василева-Стефанова

Публикацията сподели: Стела Паунска, психолог